Родена в Мала Азия, дюлята е популярен деликатес, заела задната седалка в модерните времена на света на молекулярната биотехнология.
Дюлите са средни полу-тропически широколистни дървета с розово-бели цветове, които се появяват през пролетта и началото на лятото.
Плодът е по-голям от средната ябълка, тежи между 250 и 750 гр. и е с неравна форма.
Вътре, месото е светло-жълто, твърдо и с множество семена концентрирани в нейния център.
Дюлята има интензивен плодов аромат и с ярко жълтия си цвят, веднага привлича вниманието на любителите на плодове.
Въпреки това, суровите плодове, дори и след като узреят, обикновено остават степчиви.
Дюлята произхожда от Кавказ и Иран.
Отглеждането на дюлята е започнало преди 4 000 в Средиземноморския регион.
Дюлята, която се отглежда в по-студените региони, остава безвкусна, кисела и степчива /високите температури унищожават танините и горчивите съединения в плода/.
Плода на дюлята е богат източник на диетични фибри, витамин С и минерали, като мед, желязо, калий и магнезий.
Съединенията изолирани от дюлите могат да намалят нивото на холестерола в кръвта, да предотвратяват развитието на някои видове рак, както и за възпалителните заболявания на червата.
Слузта получена чрез накисване на семената на дюлята във вода, може да се използва при лечение на възпаление на кожата и при стомашно чревния дискомфорт.
Дюлята е била много популярна в древния Рим.
Римляните обикновено консумирали дюлята смесена със праз и мед.
Този плод е бил неизбежна част от сватбените тържества в Древна Гърция, като булката задължително, е консумира дюля за да 'парфюмира' устните си.
Турция е най-големият производител на дюли в света с близо 128 000 метрични тона плодове, произведени всяка година.
Дюлята може да оцелее повече от 50 години в дивата природа.
Дърво: Умерено растящо.
Тегло: 250 - 270 гр.
Срок на зреене: 15 - 25 октомври.
Наличие: 1