За родина на прасковата се смята Китай.
Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце.

Богът на дълголетието - Китай

Най-старото доказателство за прасковата са Китайските археологически записи, датиращи от 10-ти век преди Христа и са предпочитан плод на царете императори.
Смята се, че прасковените дървета - Prunus Persica, са дошли от Китай към Близкия изток през търговските пътища от Турция и Иран (Персия), но еволюционната им история е до голяма степен неизвестна.

Открития, публикувани наскоро в Scientific Reports разкриват, че учени са открили осем добре запазени останки от праскови в град Кунмин, Юнан в югозападен Китай, които са на повече от два милиона и половина години.
Въпреки възрастта си, вкаменелостите са идентични на съвременните прасковени плодове, включително по размер, сравним с по-дребните съвременни сортове, единичната костилка и дълбоката бразда разделяща плода.
Освен, че са открити в скали от пилоцена заедно с много други останки от растения, в костилките им има желязо, а стените на костилките са се кристализирали.
Това е първото доказателство за древния произход на прасковите, датиращ много преди човешкото присъствие.

Добре запазените екземпляри, отчетени по-долу, съдържат най-ранния запис на праскова от късния плиоцен (т.е. преди около 2,6 милиона години).

Местността изкопана в Кунмин, провинция Юнан, югозападен Китай.
а) Геологическа карта, модифицирана от Бюрото по геология и минерални ресурси на провинция Юнан, 1990 г.  
б ) Стратиграфска секция - стрелката показва изкопаемия слой на откритите праскови.

Праскови предшестващи хората: фосилни доказателства от ЮЗ Китай

Морфологично сравнение на между Prunus kunmingensis ( a, c, e ) и съвременна праскова.

Предполага се, че месестите древни праскови са били желан хранителен източник за животните, като примати.
Вкаменелостите показват, че прасковите вече са присъствали в Югоизточен Китай, преди пристигането на Homo erectus и Homo sapiens.

Латинското наименование - persica, най-вероятно се дължи на това, че прасковите са дошли в Европа през Персия.
Някои от най-дивите прасковите като Maotao или Yietao все още се отглеждат в някои от наистина отдалечените райони на Китай. Праскови скоро се превръща в символ на плодородието в Китай, а също и на начин за показване нечии чувства.
Вероятно това е и причината булките в Китай носят прасковени цветове.  
Напоследък историята на отглеждането на праскови в Китай е широко преразглеждана, като се използват множество оригинални ръкописи, датиращи от 1100 г. пр.н.е.
Първите европейски народи, които се запознават с вкусовете на този плод са Французи и Италианци.

Историците смятат, че праскови за първи път са въведени в колониалните селища на Съединените щати от Френските изследователи през 1562 г. на територии по протежение на крайбрежния район на Персийския залив в близост до Mobile.
Американските индианци разпространяват засаждането на праскови от костилки на огромни територии.
Реколтата от плодове се развивала бързо и дърветата били толкова продуктивни и енергични, че понякога се срещали дървета в непроходими гъсталаци от случайно попаднали костилки от праскова. Илюзията, че прасковените дървета са местни за Съединените щати, се формира от преселници след 1600 г, и произлиза от толкова широкото им разпространение.

Уилям Bartram, известният Американски ботаник и изследовател, описва в книгата си, Пътешествия през 1773 г. своите наблюдения за древните праскови и сливовите овощни градини, растящи в Грузия, Южна Каролина, и Алабама.
Bartram посещава руините на Френската плантация през 1776 г. в близост до Mobile, Алабама, и се записва - "Отидох в старите области, където срещнах останки от древни жилища и там в изобилие видях прасковени и смокинови дървета, отрупани с плодове."

В своята класическа книга от 12 тома за ботаническите подобрения на плодовете през 1921 г., Лутър Бърбанк смята, че прасковите са еволюирали от нектарините, като прародител.
Той теоретизира, че са развили мъх, като защитна броня, който предпазва плодовете от пряка слънчева светлина, влага, вятър, насекоми и болести, както в примера на еволюционната концепция за оцеляване на по-силния.
Бърбанк кръстосва нектарините с братовчеда им бадем, като по този начин създава нектарини с ядлива бадемова ядка.

Прасковени дървета, отглеждани в САЩ, обаче се различават драстично от устойчивите на болести, вкусни и ароматни плодове, отглеждани в началото от Американците.
През вековете, имунните качества на прасковите са заменени от хибриди с по-нисши гени, което прави трудно откриването на ароматната праскова от миналото.
Алтернативата на този проблем е да се купуват добре узрели, меки плодове или самостоятелно отглеждане на стари сортове от видовете, които не са създадени с търговски цели.

Прасковата произхожда от Китай.

Тя е била част от човешката диета няколко хиляди години.

Плодовете съдържат голямо количество калий, магнезий, цинк и фосфор.

Една праскова със среден размер, съдържа само 37 калории, а генетичния и близнак нектарината с 5 калории повече от прасковите.

Документирано под различни форми в началото на 17-ти век, името нектарина произлиза от литературното прилагателно, нектарин или 'сладък като нектар.

От векове отглеждането и селекцията на нови сортове праскови, са били до голяма степен ограничени до градините на благородството, а мащабното търговско отглеждане на праскови започва едва през 19 век в Съединените щати.

В света има над 2000 сорта праскови.

Най-тежката праскова тежи 810 г и е сорт Есенстарстар, добит от Робърт Хог (Канада) в Roseridge Orchards, в Келовна, Британска Колумбия, Канада, претеглена на 12 септември 2016 г.

А най-тежката нектарина тежи 500 г и е отгледана от Елени Евагелу Плутарху в Аййой Вавациния, Кипър - потвърдено на 30 юни 2018 г.

Прасковата е била известна, като malum persicum 'персийска ябълка', защото древните Римляни вярвали, че тя произхожда от Персия.

Дърветата от праскова бонсай се използват, като декорация по време на Виетнамската Нова година в Северен Виетнам.

Прасковата символизира единството в Китайската култура.

Булките в Китай, използват цветовете от прасковата за да украсят косите си по време на сватбената си церемония.

Прасковата е емблема на Китайския бог на дълголетието.
Той държи в едната си ръка вълшебната праскова на безсмъртието, а в другата - тояга от корен на женшен и тиква с чиста кристална вода, символът на живота.

Китай, е най-големият производител на праскови в света.

Август е Национален прасковен месец в САЩ (от 1982 г.)

Джорджия е държавата на прасковите, но Калифорния произвежда около 50 процента от прасковите в САЩ.

Прасковата обикновено живее около 12 - 15 години.

Историята на Момчето от праскови - Момотаро

Историята на Момчето от праскови, Момотаро, е класическа Японска приказка, която датира чак от периода на Едо в Япония.
Град Окаяма в района на Чугуку е известен с белите си праскови и фолклорния герой Момотарo - Момчето от праскови.  
Името му означава 'Прасковен Таро', често срещано Японско име, но често се превежда, като 'Прасковено момче'.

Любопитното е, че паметник на Японския фолклорен герой Момотаро може да се види дори в България.
Той се намира в Цар Симеоновата градина на град Пловдив и е подарък от японския град Окаяма на град Пловдив по случай 20-тата годишнина от побратимяването на двата града.

А, ето и самата история

Имало някога един възрастен мъж и жена му, които живеели в малко село.
Един ден, когато съпругата перяла дрехите, видяла гигантска праскова, която плувала по реката.
Тя взела прасковата и я донесла със себе си у дома.
Когато вечерта, съпругът и съпругата се канели да отрежат прасковата, за да я изядат, от плода се появило малко момче. Бездетната двойка се изненадали, когато видяли момчето, а детето им обяснило, че е дарено от боговете да бъде техен син.
Двамата решават да го кръстят Момотаро, от момо (праскова) и таро (най-големият син в семейството) и да го отгледат, като свое.

Момотаро израства, като силно момче и когато се разчуло, че Они (демони) на остров Онигашима измъчват и тероризират селата на остров Онигашима (Демонския остров), Момотаро решил да се отърве от тях.
Родителите му се притеснявали, тъй като демоните били описвани, като човешки, много силни, с дебела червена кожа и остри зъби и нокти, с които можели да нанесет голяма вреда.
Все пак Момотаро помолил родителите си да го оставят да се бори с Они и да освободи безпомощните жители на селото от тези чудовища и накрая родителите му отстъпили.
Майката на Момотаро му направила няколко Японски кнедли от просо брашно (кибиданго) и той тръгнал на път.
По пътя Момотаро среща и се сприятелява с говорещо куче, маймуна и фазан, които се съгласяват да му помогнат в търсенето в замяна на част от дажбите му от кнедли.
На острова Момотаро и неговите приятели животни проникват в крепостта на демоните и ги побеждават.
Момотаро се връща с приятелите си у дома с разграбеното съкровище на демоните и вожда им като пленник.

Приказката за Момотаро е забавна история, заложена в Японците от детството, толкова много, че е лесно да се намери Momotaro, олицетворен в много продукти.

Статуя на Момотаро в Окаяма, Япония.
 

Всяка година на 5 май се провежда Фестивалът на Момотаро в Инуяма, Япония.
Има и летен фестивал в чест на легендарния Момотаро на име Окаяма Момотаро Мацури, който обикновено се провежда през първия уикенд на август всяка година.

Прасковени дървета са популярни и в северния регион на Виетнам.
Те са свързани с една легенда, която се отнася до едно старо прасковено дърво в Soc Son Mountain.  
Въпреки това и популярността на Интернет, тази легенда се разказва главно в провинцията.

Виетнамска легендата за прасковата

Имало едно време, една огромна праскова, по-голяма от всички останали.
Сянката от короната й покривала широка област на земята отдолу. Двама магьосници, Tra и Uat Luy избират дървото за свой дом и безмилостно избиват всички демони и призраци в цялата област.
Тяхната сила била толкова голяма, че духове и демони не смеели да се приближат и да нарушават спокойния и проспериращ живот на хората в района.
Поради това, хората, живеещи в тази област били защитени от демоните.
Когато края на лунната година дошъл, Tra и Uat Luy, подобно на всички други божества, трябвало да отидат и да изкажат своите добри пожелания към императора на Jade.
Те напускат дома си в продължение на няколко дни, за да направят това, оставяйки хората, живеещи наблизо в ръцете на злите духове.
Хората знаели, че духовете изпитват смъртен страх от голямото прасковено дърво, където са живеели магьосниците, така че всеки от тях окачил клон от дървото над вратата си за да прогонят лошите духове, а тези, които не разполагали с прасковени клони, слагали снимки на божествата на предната част на къщата си.
Въпреки, че клоните на прасковата сега се използват най-вече като украшение, те първоначално са били използвани, за да плашат злите духове.